Пропускане към основното съдържание

Вяра

Вярвам влюбено отдавна е небето във земята
Вярвам птиците владеят неслучайно небесата
Вярвам всяко зло се свива пред усмивка на дете
Вярвам Истината пенкилер е за болежка или две

Вярвам принципите правят от човека гном
Вярвам Свободата не е щрих към писмен нов закон
Вярвам утрешният ден започва точно днес
Вярвам път прокарва се със чук, а не с финес

Вярвам в ритъма машинен на турбини и витла
Вярвам че мухлясали доктрини сеят само горест и тъга
Вярвам хилавият бог излишен е във този монолог
Вярвам следващият ешафод не ще използваме за епилог

Вярвам в разума човешки - стар, добре познат порок
Вярвам на изминатите километри, не на изкуфял пророк
Вярвам в пулса първобитен на сърцето
Вярвам в силата митологична на ръцете

Вярвам, че промяната е най-пъстрата премяна
Най-сетне вярвам - Любовта ще е последна пак на смяна!

Популярни публикации от този блог

Късият разказ

Беше къс разказ. От най-късите. Жалък и неубедителен. Не ставаше. И си го знаеше. Беше чувал за други къси разкази, за които се носеха легенди. Самодоволни критици с дебели очила и димящи лули ги възхваляваха неуморно, изписвайки безкрайни страници. Разкази с късмет. Не беше от тях. Не ставаше. И си го знаеше. За него никой критик не би си запалил лулата дори. Изтърсак. Боклук, роден от похотта на бездарното писане. Изплют на къс хартия и захвърлен като ненужна вещ. Авторът, засрамен, дори не го погледна повече. Просто го заряза и се запиля някъде. Не беше честно. Но на кой му пукаше.

Имането

Пътят се виеше вяло като грохнала от старост змия, описвайки асиметрични осморки. Високо горе, планината подпираше тъмното, парцаливо небе, раздирано от ослепителни светкавици. Раздрънкан и износен джип пъплеше с нежелание по нагорнището, сякаш търсейки си оправдание да спре.