Фрагменти

Вярвам влюбено отдавна е небето във земята Вярвам птиците владеят неслучайно небесата Вярвам всяко зло се свива пред усмивка на дете Вярвам Истината пенкилер е за болежка или две

Пътят се виеше вяло като грохнала от старост змия, описвайки асиметрични осморки. Високо горе, планината подпираше тъмното, парцаливо небе, раздирано от ослепителни светкавици. Раздрънкан и износен джип пъплеше с нежелание по нагорнището, сякаш търсейки си оправдание да спре.

Беше къс разказ. От най-късите. Жалък и неубедителен. Не ставаше. И си го знаеше. Беше чувал за други къси разкази, за които се носеха легенди. Самодоволни критици с дебели очила и димящи лули ги възхваляваха неуморно, изписвайки безкрайни страници. Разкази с късмет. Не беше от тях. Не ставаше. И си го знаеше. За него никой критик не би си запалил лулата дори. Изтърсак. Боклук, роден от похотта на бездарното писане. Изплют на къс хартия и захвърлен като ненужна вещ. Авторът, засрамен, дори не го погледна повече. Просто го заряза и се запиля някъде. Не беше честно. Но на кой му пукаше.